Utente:Tenebroso/Sandbox3: differenze tra le versioni

Versione delle 14:27, 20 ott 2010

Versione delle 14:43, 20 ott 2010

Riga 1:

[[File:Samara flag.png|rightdestra|200px|thumb|СамарскотоBandiera знамеdi Samara]]

[[File:Flag_of_Stiliana_Paraskevova.jpg|thumb|destra|200px|Знамето на Българското опълчение, ушито от

Стилияна Параскевова, което става прототип за националното знаме на България]]

Riga 6:

[[File:Samarsko-Zname-Images-From-Bulgaria.jpg|thumb|destra|200px|Мемориалът „Бранителите на [[Стара Загора]]“ с каменното Самарско знаме и неговите бранители]]

La '''bandiera di Samara''' ({{Bulgaro|Самарското знаме}}, {{Russo|Самарское знамя|Samarskoije znamija}}) è una [[bandiera]] da combattimento bulgara e uno dei più importanti simboli dell'[[esercito]] della [[Bulgaria]]. La bandiera fu realizzata da alcune [[suora|suore]] della città [[Russia|russa]] di [[Samara]] e venne donata ai volontari bulgari della [[Guerra russo-turca (1877-1878)|guerra russo-turca]].

'''Самарското знаме''' е [[България|българско]] бойно [[знаме]], един от най-важните военни символи на [[българска армия|Българската армия]]. То е създадено от монахини от град [[Самара]], [[Русия]] и е дарено на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Знамето се прочува по време на [[Битка при Стара Загора|Битката при Стара Загора]] през лятото на [[1877]] г. Тогава е защитавано от знаменосци, намерили смъртта си при отбраната му - унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник [[Павел Калитин]], който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от стихийно формирала се ''Знаменна група'' - унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец [[Никола Корчев]], Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и др.

== Storia ==

'''Самарското знаме''' е [[България|българско]] бойно [[знаме]], един от най-важните военни символи на [[българска армия|Българската армия]]. То е създадено от монахини от град [[Самара]], [[Русия]] и е дарено на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Знамето се прочува по време на [[Битка при Стара Загора|Битката при Стара Загора]] през лятото на [[1877]] г. Тогава е защитавано от знаменосци, намерили смъртта си при отбраната му - унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник [[Павел Калитин]], който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от стихийно формирала се ''Знаменна група'' - унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец [[Никола Корчев]], Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и др.

Знамето е [[коприна|копринен]] трикольор 1,85 на 1,90 метра с [[панславянски цветове|панславянските цветове]] - червено, бяло, синьо. На двете му лица в златен кръст са иконите на [[Света Богородица]] (според някои източници е Иверската икона <ref>филмите и книгата „Българите“ на Пламен Петков</ref>, а според други е Казанската икона <ref>[http://www.pravoslavieto.com/docs/chudesa_po_bojnite_poleta.htm Чудеса по бойните полета, prevoslvavieto.com]</ref>) и на Светите братя [[Кирил и Методий]], рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Симаков. Пиката му е сребърна във [[Византия|византийски стил]] и е изработена по проект на граф Рошфор.