Dimităr Grekov

Dimităr Panajotov Grekov, in bulgaro: Димитър Панайотов Греков (Bolhrad, 14 settembre 1847 – Sofia, 7 maggio 1901), è stato un politico bulgaro e primo ministro del principato di Bulgaria dal 30 gennaio al 13 ottobre 1899.

Nacque a Bolhrad, in Bessarabia, nell'odierna Ucraina. Su padre era un commerciante. Si diplomò al liceo centrale di Bolhrad nel 1868. Grekov si laureò quindi in giurisprudenza all'accademia di Aix-en-Provence nel 1875. Negli anni successivi lavorò come avvocato a Brăila, in Romania. Dopo l'indipendenza della Bulgaria ricoprì l'incarico di presidente della corte suprema a Sofia (1879). Si unì al partito conservatore e prese parte al governo di Todor Brumov, come ministro della giustizia, e al primo governo di Todor Tărnovski, come ministro della giustizia, e temporaneamente come ninistro degli interni (1879-1880). Dal 1881 divenne vicepresidente del Consiglio di Stato (1881-1882) e ministro della giustizia nel governo di Leonid Sobolev (1882-1883). Nel 1884 divenne membro ordinario della Compagnia letteraria bulgara, oggi Accademia Bulgara delle Scienze.

След Съединението на Източна Румелия с Княжество България е натоварен от княз Батенберг с неуспешна дипломатическа мисия до сръбския крал Милан. През 1886 г. е дипломатически представител в Цариград. По време на кризата след абдикацията на княз Александър I през 1886 Димитър Греков се присъединява към Народнолибералната партия. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. От 1890 г. до 1894 г. участва в правителството на Стефан Стамболов - от 2 ноември 1890 г. до 19 май 1894 г. е министър на вътрешните работи, а от 20 септември 1891 до 13 февруари 1892 и временно управляващ Министерството на правосъдието.

След убийството на Стамболов през 1895 г. е лидер на Народнолибералната (Стамболова)партия, който пост заема до 1897 г. След това подава оставка, напуска и самата партия и се отдава на адвокатска дейност. Поради близките му контакти с двореца през януари 1899 княз Фердинанд му възлага формирането на правителство, в което останалите министри са от Либералната партия(Радослависти). Полага усилия да вкара в управлението своите бивши съмишленици - стамболовистите, което среща силен отпор от радославистите. На 13 октомври 1899 г. е принуден да подаде оставка. Веднага след това отново става лидер на Народнолибералната (Стамболова)партия, който пост заема до неочакваната си смърт през май 1901 г.